Деяния 2

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Идването на Святия Дух

2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. ² Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. ³ Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. ⁴ Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

⁵ В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. ⁶ Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. ⁷ Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? ⁸ Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? ⁹ Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, ¹⁰ Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, ¹¹ юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ ¹² Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ ¹³ А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

¹⁴ Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. ¹⁵ Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! ¹⁶ Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

²² Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това. ²³ Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст. ²⁴ Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него. ²⁵ Давид говори за Исус:

²⁹ Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас. ³⁰ Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.^{[a] 31} Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията, когато каза:

³² Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това. ³³ След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате. ³⁴ Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:

³⁶ Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“

³⁷ Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“

³⁸ Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. ³⁹ Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч — всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“

⁴⁰ И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“ ⁴¹ Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.

Животът на вярващите

⁴² Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб^[c] и в молитвите. ⁴³ Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения. ⁴⁴ Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха. ⁴⁵ Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му. ⁴⁶ Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца; ⁴⁷ възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.