Деяния 8

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Савел преследва вярващите

8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.

² Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. ³ Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. ⁴ Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.

Филип проповядва в Самария

⁵ Филип^[a] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. ⁶ Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. ⁷ В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. ⁸ Голяма радост настъпи в този град.

⁹ Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. ¹⁰ Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ ¹¹ Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. ¹² Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. ¹³ Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.

¹⁴ Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. ¹⁵ Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, ¹⁶ тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. ¹⁷ Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.

¹⁸ Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари ¹⁹ и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“

²⁰ Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! ²¹ Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! ²² Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. ²³ Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“

²⁴ Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“

²⁵ След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.

Филип поучава един етиопец

²⁶ Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“

²⁷ Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим ²⁸ и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

²⁹ Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ ³⁰ Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“

³¹ „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. ³² Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:

³⁴ Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ ³⁵ Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.

³⁶ По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ ^{37 [b] 38} И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. ³⁹ След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. ⁴⁰ А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.