Add parallel Print Page Options

Ангелите с последните напасти

15 Тогава в небето видях друго знамение. То беше голямо и удивително: седем ангела носеха седемте напасти, последните, с които свършва Божият гняв.

След това видях нещо, което приличаше на стъклено море, примесено с огън. До него стояха всички, които бяха победили звяра, идола му и числото на името му. Те държаха арфите, които Бог им бе дал, и пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето:

„Велики и чудни са делата ти,
    Господи, Боже Всемогъщ!
Правилни и верни са пътищата ти,
    Царю на народите!
От теб, Господи, ще се страхува всеки
и името ти ще прославя,
    защото само ти си свят.
Всички народи ще дойдат и ще ти се поклонят,
    защото всеки видя справедливите ти присъди.“

След това погледнах и видях как небесният храм (шатрата на свидетелството[a]) се отвори. Седемте ангела, които носеха седемте напасти, излязоха оттам, облечени в чист и искрящ фин лен, със златни пояси около гърдите. Едно от четирите живи същества подаде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, който живее за вечни векове. Храмът се изпълни с дима от Божията слава и сила. Никой не можеше да влезе в него, преди да се изпълнят седемте напасти, носени от седемте ангела.

Footnotes

  1. Откровение 15:5 шатра на свидетелството В Стария Завет така се нарича онази част от Святото Място, където се пазят Десетте Заповеди, написани на каменни плочи. Те са „свидетелството“ или „доказателството“ за Божия Завет с народа му. Там е Божието присъствие (вж. Изх. 25:8-22) и имат право да влизат единствено първосвещениците веднъж годишно.